Етичните модни марки активно се борят с вредното въздействие на бързата мода върху околната среда. Според фондация „Елън Макартър“ всяка година се изхвърлят дрехи на стойност 460 милиарда долара, като някои от тях се носят само няколко пъти, преди да бъдат изхвърлени. Тези марки защитават устойчивите практики, стремейки се да минимизират отпадъците и да удължат жизнения цикъл на дрехите.
Значителен брой етични модни марки са посветени на създаването на затворени, кръгови бизнес модели. Това включва възстановяване на влакна и дрехи, проектиране за минимални отпадъци, използване на иновативни и устойчиви материали и борба срещу свръхконсумацията. Тези практики допринасят за по-екологично отговорна и етична модна индустрия.
Компаниите начело на това движение включват BAM, Finisterre, Lucy & Yak, MUD Jeans, Ninety Percent, Nudie Jeans, Rapanui и THTC Clothing. Освен това, платформите за дрехи втора употреба като Beyond Retro, Depop, Oxfam, Preworn, Rokit, Thrifted, Vinted и We Are Cow играят ключова роля за удължаване живота на съществуващите дрехи. Тези марки предлагат на потребителите осъзнати алтернативи на бързата мода.
BAM и Finisterre, например, си партнират съответно с платформите за препродажба Continue и Reskinned. Това позволява на клиентите да купуват дрехи втора употреба от тези марки на намалени цени, насърчавайки достъпността и кръговата икономика. Тези инициативи правят устойчивата мода по-достъпна за по-широка аудитория.
Програмата Re:Yak Buyback на Lucy & Yak насърчава клиентите да връщат износени дънки за препродажба или рециклиране. По подобен начин проектът Remill на Rapanui приема 100% памучни дрехи, които да бъдат преработени в нови дрехи в рамките на тяхната инициатива „Thread Not Dead“. Тези програми демонстрират ангажимент за затваряне на цикъла и намаляване на текстилните отпадъци.
MUD Jeans предлага уникална програма „Наемете своите кръгови дънки“, позволяваща на клиентите да наемат дънки за една година, преди да ги върнат за рециклиране или да ги запазят. Този иновативен подход оспорва традиционните модели на собственост и насърчава кръговата икономика.
Въпреки положителното въздействие на кръговата икономика, остават предизвикателства. Сложността на рециклирането се увеличава със сложността на продукта, което води до загуба на ресурси и енергия по време на процеса. Освен това, енергията, използвана в производството, дори с възобновяеми източници, все още изисква ресурси и инфраструктура. И накрая, непрекъснатият икономически растеж представлява фундаментална пречка за пълноценна кръгова икономика, тъй като търсенето на нови материали неизбежно надхвърля предлагането на рециклирани материали. Справянето с тези предизвикателства изисква системна промяна към устойчиви модели на потребление и производство.
