Традиционните модни ревюта, с тълпи от фотографи, инфлуенсъри и безкраен поток от черни коли, отдавна са установена норма. Опитът с Apple Vision Pro в централата на Etro в Милано обаче ни дава поглед към потенциално трансформиращо бъдеще за преживяване на модата. Това интимно гледане, част от избрана група от осем души, предостави уникална перспектива върху колекцията пролет 2025 на Марко Де Винченцо за Etro.
Вместо обичайната хаотична сцена преди ревюто, атмосферата беше спокойна и изискана. Шампанско и канапета бяха сервирани в удобна обстановка, замествайки типичните набързо хапвания или неудобните места, често свързвани с модната седмица. Обичайното оживление зад кулисите и индустриалните разговори липсваха, заменени от тихо очакване за дигиталната презентация. Тази промяна в обстановката, макар и да предлагаше известно ниво на комфорт, подчерта и присъщите разлики между физическото и дигиталното модно преживяване.
Отсъствието на обичайните ритуали преди ревюто, като достъп зад кулисите и възможността да се наблюдава подготовката на колекцията, създаде откъсване от енергията, обикновено свързвана с реалните събития. Липсата на взаимодействие в реално време с колеги и невъзможността да се уловят моментите зад кулисите, ключови за разказването на истории, представляваха уникално предизвикателство за създаването на съдържание. Постоянната свързаност на социалните медии беше заменена от наложена дигитална изолация, подчертавайки ролята на незабавната обратна връзка и споделените преживявания в съвременния моден пейзаж.
Преживяването да гледаш ревюто през Apple Vision Pro беше завладяващо, пренасяйки зрителите от ярко осветено студио до затъмнената сцена. Слушалките предлагаха гледка от първия ред, заедно с гледката на присъстващите, заснемащи момента с телефоните си. Дигиталният поток предостави реалистично изображение на движението на дрехите и присъствието на моделите, предлагайки завладяващо визуално преживяване.
Въпреки завладяващото качество на Apple Vision Pro, някои елементи от традиционното модно ревю безспорно липсваха. Невъзможността за взаимодействие с колеги, споделяне на незабавни реакции и преживяване на осезаемата атмосфера на събитието създаваха усещане за откъснатост. Липсата на сетивни детайли, като аромата в стаята или нюансите на музиката, допълнително подчертаваха ограниченията на чисто визуалното преживяване. Докато слушалките предлагаха симулирано място на първия ред, липсваше динамичната енергия и спонтанните взаимодействия, които определят реалното модно ревю. Общият ефект беше подобен на наблюдение на събитието през стъклена бариера, отделяща зрителя от истинската същност на преживяването.
