Преди 60-те години на миналия век мъжкото облекло се определяше предимно от традицията: костюми, вратовръзки и ръчно плетени пуловери. Младите мъже копираха облеклото на бащите си. Към края на 50-те години обаче се заражда модата на „Модс“ – младежка култура, жадуваща за себеизразяване чрез облеклото. Лондон възприема континенталните стилове, особено италианските костюми с вталена кройка и парижкия битник вид. Бутикът на Джон Стивън на улица „Карнаби“, открит през 1957 г., предлага достъпни и стилни костюми, оказвайки значително влияние върху уличния стил в Лондон.
В началото на 60-те години се наблюдават фини, но смели промени в костюмите: якета без яка, популяризирани от „Бийтълс“, и тесни панталони, съчетани с ботуши с токчета. Бутиците за мъжко облекло се размножават, а традиционните шивачи се адаптират към все по-неформалната обществена промяна. Екстравагантни елементи като бродерия и щамповани ризи стават приемливи в ежедневната мъжка мода, особено в Лондон.
До средата на 60-те години лондонската младеж, интересуваща се от мода, оспорва мъжкия етикет от викторианската епоха. Появява се нов „модерен денди“, който възприема волани, кадифе и традиционно женствени елементи. Предприемачите се възползват от това, като съчетават традиционното шивачество с модерен дизайнерски усет от новосъздадените курсове за мъжко облекло. Тази епоха бележи значително отклонение от консервативното мъжко облекло от предишните десетилетия.
Влиятелни бутици като Hung On You, Blades и Granny Takes a Trip задоволяват тази нова естетика. Дизайнерът Майкъл Фиш, известен с работата си във филмовата и модната индустрия, открива „Mr Fish“ през 1966 г., предлагайки стилове „паун“: широки вратовръзки, цветни костюми и отделни дрехи с културно влияние. Този смел подход допълнително затвърждава революцията в мъжкото облекло от тази епоха.
В края на 60-те години се наблюдава възход на модата, вдъхновена от военните, подхранвана от емблематичната поява на Мик Джагър в яке на викториански гвардеец. Войната във Виетнам и студентските протести във Франция обаче променят общественото съзнание. Консуматорството намалява и интересът към винтидж облеклото, особено от 30-те и 40-те години, нараства. Това бележи преход към по-устойчиви и индивидуалистични стилови решения.
С наближаването на 70-те години по-широките ревери и панталони стават модерни, размивайки границите между мъжкото и дамското облекло. Сините дънки, първоначално дреха на контракултурата, придобиват масова популярност. Революцията в мъжкото облекло през 60-те години проправя пътя за унисекс и неформалните стилове, които определят следващото десетилетие. Това беше десетилетие на безпрецедентни промени и експерименти в мъжката мода.
